София има богата история отпечатана не само в облика ѝ, но и в имената на малките улички, големите булеварди, площадите и кръстовищата. Много от тях са наречени на цветя, планински върхове, реки и градове. Интересното обаче се крие зад онези адреси с човешките имена и личностите, които стоят зад тях. Хора, които с делата си към обществото са заслужили безсмъртие и имената им са вписани в картата на града.
Някои улици с гордост и патриотизъм носят имената на исторически личности, оставили своя отпечатък в бурното минало на България. Други улици и булеварди са наречени с чужди имена, трудни за произнасяне и за запомняне. От тях не се усеща патриотизъм, но ако потърсим в архивите ще открием техните невероятни истории.
Днес, като първа част от поредицата ни, разказваме историите на три образа, които през уличните табели ни наблюдават от миналото.

***
Няма как да не споменем улиците, на които се намират нашите два офиса. Първата от тях е улица “Аксаков”, която се намира в центъра на града и носи името на руския публицист и обществен деец Иван Аксаков (1823 - 1886). В историческите книги и интернет се намира много малко информация за личността на председателя на Московския славянски комитет. Повечето онлайн ресурси го представят като силен застъпник на българската национална кауза по време на организирането на  Руско-турската война, за получаване на пълна независимост на България.  Според същите източници е подкрепил българските бунтовници, с предоставяне на оръжия и боеприпаси. Посочват Аксаков, като яростен критик  и на решенията на Берлинския конгрес, с които България е разкъсана на 5 части - Княжество България, Източна Румелия, Македония, Източна Тракия и Западна Тракия), за което е изселен от Москва. Споменава се също, че в навечерието на свикването на Учредително народно събрание (Първото народно събрание) в Търново, което има задача да разгледа и одобри Органическия устав (Конституцията) на Княжество България е издигната кандидатурата му за български княз. (Вероятно е отхвърлена от  народните представители)
Други източници заклеймяват руският публицист като идеолог на антибългарската доктрина на славянството. Наричат го “опасно оръжие на руския империализъм” . Действията му за установяване на приятелски връзки с българските бунтовници и предоставената им от него подкрепа от оръжия и боеприпаси, се осъждат като лицемерни и подмолни ходове от страна на Руската империя, която цели да използва бунтовниците в битката с Османската власт, а в последствие да обяви победа над османците, последвано от завземе на властта. За тази политика на Руската империя (за присвояване на българските територии) става ясно от тайно сключените договори с други монархии, които се появяват на яве по време на Берлинския конгрес. За нагласите на Аксаков към славянските народи на Балканите, четем от неговите публикации. В своя статия във вестник “Русъ” от 1885 година пише:

“Всяко тържество на Балканите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите, или по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”.  

За тази своя статия, Аксаков получава остър отговор от Председателя на Народното събрание - Захари Стоянов:

“Вие сте ни освободили, дали сте ни политическо съществуване – благодарим ви. Но защо не ни оставите сами да падаме, да ставаме, да се караме и гониме, за което пак сами себе си ще обвиняваме? Бъдете малко по- настрани от нас, давайте ни съвети през гори и планини, да ви виждаме и чуваме от далеч, да си спомняме за вас само ония минути, в които вие гонехте неприятеля! Повярвайте, че вашата намеса в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква църква да се направи и за какво да пишат вестниците и прочие, е услуга смешна и нищожна. Кокло сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по – после вземате за себе си и самия мост. Каква правоспособност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разликата между твой и мой! И защо налитате като орли на нашата нещастна земица? Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива покровители. Всеки, който не е с вас, той е против вас.”